Бейрут, Ливан 2015: Един малък народ – едно голямо сърце

Честито Рождество Христово! Днес Георги ще ни покаже Ливан – приятно четене:

Бейрут, Ливан

Един малък народ – едно голямо сърце

Може би направих голяма грешка като не си записвах впечатленията от всичките ми или хайде да кажем по-екзотичните места, които съм посетил досега. Не че нямам още спомени за страни като – Сейшелите, Мексико, Сейнт Лучия, Аруба или Малдивите, но друго си е веднага да отразиш първите впечатления на някой лист. Все пак съгласете се освен снимковия материал –като че ли добавят ли се и интересни моменти или впечатления – тогава картината става наистина пълна и дори примамваща ентусиастите да тръгнат веднага а и защо пък някой да не ползва това като помагало/гайд. Само да спомена – не е необходимo нищо да ми плащате за това – е все пак, ако кажете една добра дума за автора, тогава става нали ?

Затова сега за нищо на света не бих пропуснал да ви разкажа няколко думи за една страна, в която имах възможността и късмета да посетя за определено време, което ми беше напълно достатъчно да споделя следното. Хора, посетете Ливан и по-специално неговата столица – Бейрут. Има много информация по интернет за този град, но нали знаете друго си е човек да види с очите си и да пипне с ръцете си (това последното не се отнася за местните красиви и открити жени, моля не го правете – че може да стане опасно )). Да,

ливанските жени са изключително красиви,

интелегентни, привлекателни и напълно открити към света. Въпреки исляма като официална религия и местоположението си (Близкия изток),

Бейрут определено е един модерен град,

особено в централната си част, представляваща едно разнообразие от магазини, лукави кафета и интересна архиктектура. Почти не видях забулени жени (говоря за местните жители –не броя бежанската вълна или многото емигранти от Ирак)… Въпреки опустошителната и дълга гражданска война преди години (виждат се още на места белезите от това безумие, уви), града се е съживил и дръпнал значително. Много от международните компании и банки имат офиси тук, има интересни и красиви сгради, бизнес центрове и хотели, красиви църкви, привлекателна крайбрежна алея с незабравим изглед към Средиземномерието –един град кипящ от живот (дневен и нощен)

Соукс

Препоръчвам горещо да се посетят центъра на града (downtown – a), интересно построения Бейрут Соукс, площада Нежви, улицата Маарад , Сайфи Вилидж и красивата джамия Мохамед Ал – Амин задължително, красивите скали на гълъбите, баровския залив Заинтунай… и разбира се добрата и стара Хамра.

Al Maarad, Ливан

Може да потънете в арабския свят по тази улица, да изпиете едно ароматно турско кафе (по навик му казвам така от начина на приготвянето му –с джезве ), да поиграете табла с доста добри майстори, да пробвате да пушите шиша (не е зле никак )) и накрая да зяпате до безкрай многобройните магазини и малки дюкани в този район. Да усетите какво е това – Ориента

Джамия Мохамед Ал Амин

Не се притеснявайте от десетките на ден пибибкания от минаващите коли или невероятните задръствания. Да,

липсата на метро си е проблем номер 1 за града

Но пък от друга страна – Навсякъде ще срещнете само едно нещо – добро и любезно обслужване (независимо от заведението каква категория е) и една голяма , невероятно срещаща се

ГОСТОПРИЕМНОСТ – така характерна за тази страна

Хора, написах тази дума с главни букви, защото аз 46 години вече през живота си такова нещо не бях виждал (едва ли и ще видя си мисля). За времето прекарано в Ливан, навсякъде ме преследваше тази тяхна силно изразена гостоприемност и повярвайте ми, много приятна за всеки индивид към когото се изразява. Чувствах се много добре –направо като цар (или известна знаменитост :), когато посещавах магазини, супермаркети, офиса на компанията, заведения и какво ли oще не.

Площад Неджи

Да,

невероятно съм очарован от този народ –

няма как да не му стане приятно на човек от такова внимание и отношение. Очарован съм и от един човек, който ми направи доста силно впечатление и може би, заради когото реших да отида да поработя известно време в този град. Този човек е наистина доста богат (мисля, че не познавах до този момент истински милионер )), но интересното е, че не го показва и се държи приятелски… Мога да кажа, че го опознах добре и го наблюдавах доста време. Един човек с огромно сърце и невероятно великодушен. Пълен небрежняк и доста добър предприемач от друга страна. Сещам се за такива черти от характера му като уважение, оценяване, милосърдие, коректност – за които не знам защо, но като че ли още малко са размити и уродливо модифицирани в нашата мила родна действителност. Ех, колко е хубаво е да има повече такива хора по света, особено ако са ти баш шефове Всъщност относно великодушието – забелязах го и при други хора, предимно колеги в тази интересна страна, с които – надявам се, ще остана приятел завинаги.

Скалите на гълъбите

Имах възможността през един от уикендите да посетя и

древния град Библос,

намиращ се на около 30 – 40 км северно от Бейрут. Препоръчвам го горещо, не трябва да се пропуска. Градът е бил в дълбоката древност търговска и религиозна столица на финикийското царство. Тук е била създадена първата линейна азбука, която е предшественик на всички останали азбуки (в това число гръцка и латинска). Има запазена крепост с много красиви тесни улици (наподобяващи малко нашия Несебър и стария Пловдив). Впечатляваща е черквата „Св.Йоан Кръстител” строена от кръстоносците през 12 век в много интересен стил. Многообразие от ресторанти и заведения с много красиви гледки към крепостта и красивото Средиземноморие. Успях да се полюбувам и насладя на гледката от терасата на един от ресторантите, да похапна и опитам една от най-вкусните кухни в света – ливанската и накрая подобаващо да завърша с наргилето и едно ароматно турско кафе на фона за очарователния средиземноморски залез. Ей, хабиби. . жив е животът

Улица Маарад

Бих споменал и за голямата емоция, която изживях пътувайки с мотоциклет из града и лавирайки през множеството коли за по-бързо придвижване по централните им улици. Беше огромна лудост, но наистина както имаше една песен –щастието е когато си на път Да – аз не бях на мястото на шофьора и слава Богу – как успя да се оправи това момче не знам, но лудницата и емоцията бяха слети в едно и спомена ми за това изживяване едва ли ще се изпари скоро

Улица в центъра

За завършек се сещам още нещо, което не бих могъл да пропусна. На летището им, разхождайки се да убия малко от времето, случайно се озовах в една огромна и просторна зала с хубави кожени дивани, нещо като градини, много елхи и една доста сериозна шведска маса, изобилстваща от какви ли не вкусотии от очарователната ливанска кухня. Огледах се за цените и забележете нямаше такива! Всичко беше напълно безплатно на корем. Нямаше шанс да не се поддам на това изкушение, а и да си призная бях и доста изгладнял (среднощен полет –нормално ;)). Имах и щастието, че изглежда нямаше други българи около мен и масата не беше така опустошена Попитах впоследствие сервитьорите плаща ли се, – не, не се – било без пари… останах наистина гръмнат… мигновено се досетих защо е така. Да, сетих се – човека отсреща и ми го потвърди. Причината е една и само една – заради тяхната гостоприемност. Да останат доволни и да помни всеки един посетител на излизане от страната за това, да му остане един добър спомен за тази тяхна изключително характерна черта (за която писах с главна буква по преди). Повярвайте – мислех си да си ударя няколко шамара (може би се сетих за нашето летище, че сме част от Европейсия съюз и т. н.), опитах се и мислено поисках и при нас да е по този начин, все пак това е и реклама или просто традиция ?, но не знам защо, нещо веднага секна в главата ми реализирането на подобна идея…

Saifi village

Сега, пишейки тези последни редове съм се настанил удобно в мекия диван на моя уютен хол и се любувам на Коледните празници и хубавите моменти с най-близките ми хора. Коледа е! Няма по-хубав от този празник. И слушайки „Clutching at straws“ на Marillion и отпиващ от хубавия ром Бакарди, отново изплува в мен спомена за тази интересна и модерна държава, за столицата й Бейрут – наричан през годините неслучайно Париж на Близкия изток, за всичките емоции, преживявания и моменти прекарани неотдавна.

Да, частица от мен остана там и искрата е запалена вече. Пътят ми е отворен към тази страна. Аз пък ще изпитам удоволствие, ако съм Ви заинтригувал и се замислите дали да не посетите някой ден и се запознаете с този малък народ имащ едно голямо сърце…

Автор: Георги Владимиров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Ливан – на картата:

Ливан

Още пътеписи от близки места: