гледам стефан цанев по бнт, разказва за нова негова пиеса в която се говори за българските родители и емигриралите им деца, които нямало да се върнат. като "върнало се дете", което родителите ми за съжаление не дочакаха, мога да кажа, че нищо не се знае. много хора ще се върнат. след което може би ще останат, а може би пак ще заминат. от друга страна аз съм майка на дете, което е напуснало българия на 8 години. в един момент детето ми напусна и почти "родния" си град лос анджелис и замина за ню йорк, и аз знаех, че то най-вероятно повече няма да се върне. аз се прибрах в българия, тя остана в ню йорк. следващата цел на радина е да живее в лондон - ако не постоянно, то поне за известно време. докато не е създала семейство нищо не я задържа, а и аз не я задържам да стои до символичната ми пола. да стои до кадифените ми джинси:)дали българия ще загине или не, никой не може да каже. българия като всяко друго място, ежесекундно загива раждайки нещо ново. освен това тя е един световен "щат" от съединените световни щати - без да са американски, да успокоя хейтърите на америка. предпочитам думата "щат" пред "губерня", и винаги, ВИНАГИ, ще се боря терминологията да е "щат", а не "губерня". с "област" няма да стане, да не се заблуждаваме. по-вероятно е да стане "провинция" (вж. китай). страшно искам и се надявам на стари години да съм около детето си. ако не в един град, то поне в една държава. коя държава, господ знае, как това ще стане, също той знае, а аз и радина междувременно трябва да свършим малко работа за да помогнем за знанието му. тази ситуация е много тежка за поколението на родителите ми към което принадлежи стефан цанев, но това поколение е много по-патриархално и свързано с понятието "държава" от моето, да не говорим за тези, които нямат нищо общо със соца. да обобщя, защото тази тема ще я превърна в текст, сега нямам време да се занимавам подробно, ако отново замина, а това със сигурност ще се случи, ще е по няколко причини - първо заради българите, които ме събуждат от сутринта с внушението, че тук е отвратително, второ заради това, че светът е прекрасен, голям и няма причина да съм крепостна селянка тук или където и да било, и трето, защото човек живял ли е някъде другаде, другадето никога вече не му се вижда толкова другаде, а става част от него. но първата и най-важната причина ще е манталитета и поведението на сънародниците ми. не държавата.добро утро, сънародници:) напуснете себе си за да се върнете по-щастливи.