Една популярна крилата фраза казваше: ”Боже, пази ме от приятелите, от враговете аз знам как да се пазя!” Възниква въпросът: “А знаем ли как да се пазим от нас самите?” Много от нашите грешки, несполуки, неудачи в живота не са резултат от чужди действия, инициативи, а са резултат от нашите собствени действия и инициативи, с които сами се “бутаме между шамарите”. Околната среда в случая се явява автоматична и неутрална машина за шамари, която си работи. Щом се бутаме между шамарите, ще ни шамаросва. Две поговорки ми идват на ума: “Да би мирно седяло, не би чудо видяло” и ”Кой каквото сам си направи, и цяло село да се събере, не може да му го направи!” Дейл Карнеги пише в своята книга за Наполеон, който, след като е паднал от власт и е заточен, казва на остров Света Елена: Никой друг освен мен няма вина за падането ми. Аз съм най-големият си враг и причината за провала си.” (Виж “Как да се избавим от неприятностите и да се радваме на живота”, стр.267.) Или казаното от Цар Саул...