В БТА ми възлагат да отида в хотел “България”, да намеря и се поставя в услуга като преводач и разводач на пристигналия същия ден от Белград представител на американска осведомителна агенция, който бил дошъл в София, за да бъде подновен договорът с БТА за взаимно сътрудничество. Колегата бил постоянен кореспондент на агенцията за Югославия и бил по народност сърбин. - Нашенец – обясни ми с лека усмивка шефът, - ще ви е лесно да се разберете. Мъжът обаче, който дойде да се срещнем във фоайето на хотела, приличаше на всичко друго, но не и на нашенец. Слаб, строен, гладко избръснат, с безукорно вчесана назад коса и страхотно елегантен костюм, какъвто само италиански дизайнер може да скрои (цветът и досега се нарича fumo di Londra, макар в Лондон отдавна да няма мъгли със сажди). Изобщо слязъл от страниците на луксозно западно списание за мъжка мода – ризата, вратовръзката, марковите обувки. Класа! И с лула между зъбите, от която се носи аромат на кумарин. Дали не съм зяпнал,...