Жив е той, жив е, слухът никога не умира. Ако загине, друг ще го смени и толкоз… Тази кратка перифраза на всеизвестните строфи от поезията на Ботев и Вапцаров може би най-добре илюстрира един от най-популярните и често срещани феномени не само в нашето общество, а и във всички общества преди нашето, и то не само по нашите географски ширини, а в цял свят. Това е Негово Величество Слухът. Кой не е попадал под омайната му власт поне за кратко, кой не е съдействал поне мъничко за разпространението на определен слух сред своите близки и познати? А ако някой се самозаблуждава, че е имунизиран от това явление, то аз ще му отговоря с думите на Опра Уинфри: „Посочете ми един човек, който да не клюкарства, и аз веднага ще ви докажа, че той има проблем със социализацията си в обществото”. И така на работното ни място слуховете предвещават съкращения или орязване на заплати. В политиката предшестват рокади в кабинета. Слуховете надничат в личния живот на политиците, оповестяват...