Очаква в хъба край Варна да влиза руска, азерска, туркменска, румънска и българска суровина България има амбиция да стане основна транзитна страна за газовите доставки за Югоизточна и Централна Европа, заяви премиерът Бойко Борисов в интервю за "Дойче веле". По думите му това може да стане с реализацията на проекта за изграждане на газоразпределителен център "Балкан“, който се планира да бъде край Варна. Намеренията са в него да постъпва руски, азерски и туркменски газ, както и суровина от местни и румански находища. Борисов припомня, че проектът за газовия хъб и неговото финансиране се разработват от правителството на България съвместно с Европейската комисия. В Началото на декември в София бе подписано споразумение с Брюксел, съгласно което Европейската комисия ще се включи в разработването на търговска концепция, бизнес и финансов план за създаването на газов хъб "Балкан" в България. Анализът се очаква да е готов идната пролет и през май 2016 г. в София да се състои инвеститорска конференция, на която да бъдат покани потенциални кандидати да участват в проекта за строежа на газоразпределителния център и за изграждане на вътрешни транзитни мрежи и връзки към съседните държави. Според българските власти строителството на газовия хъб ще способства за частичната диверсификация на доставките на газ в страните от ЕС. От газохранилищет осуровината ще отива към потребителите в България, Румъния и Сърбия, а още около 43 милиарда кубически метра се планира да достигат до Централна Европа, допълва изданието. За захранването на хъба реално към момента България може да осигури само 1 млрд. куб. м азерски газ от каспийското находище "Шах Дениз ІІ", които вече са договорени с "Булгаргаз", но първоначалните планове бяха те да са за вътрешното потребление на страната и намаляване на зависимостта ни от руския природен газ. В последствие обаче тези количества бяха вкарани от премиера в газовия хъб, където той се надява да влизат и руски доставки. Един от вариантите е това да става по съкратено трасе на "Южен поток" по дъното на Черно море, друга възможност е това да става по досегашния маршрут през Украйна и Румъния като се вдигнат сегашните около 3 млрд. куб. м годишно вътрешни доставки. Капацитетът на транзитната ни мрежа е 18-19 млрд. куб. м, а реално се използват едва 16 млрд. куб. м за пренос на руско синьо гориво до Турция, Гърция и Македония през българска територия. Кабинетът очаква и газоразпределителният център да се захранва през междусистемната гарова връзка с Гърция, чийто строеж се планира да тръгне през октомври 2016 г. с капацитет от 3.5 млрд. куб. м годишно, за който обаче се планира да се вдигне до 20 млрд. куб. м. Очакванията са през тази тръба да постъпват допълнителни количества азерски газ чрез Трансанадолския и Трансадриатическия газопроводи. Планира се също от там да се вкарва и втечнен природен газ от гръцките терминали за регазификация на втечненото гориво. За конкретни количества обаче все още не може да става въпрос. Работи се и по строеж на газова връзка с Турция, който обаче не е ясно кога ще бъде реализиран. По-солиден газов добив у нас се очаква да има в дълбоките води на Черно море, които обаче тепърва се проучват и преди десетина години надали ще започне реалното ползване на залежите. У нас може да идва и румънски газ, но за целта трябва подобряване на техническите характеристики на изгражданата в момента връзка между Русе и Гюргево с компресорна станция в северната ни съседка, за което тя разчита на еврофинансиране. Хипотетично румънски газ може да влиза у нас и през морето, тъй като разработван в съседните черноморски води терен и близо до българското потенциално находище "Хан Аспарух". В проучването и на двете територии участва австрийската ОМВ и при достатъчно далновидност може да се използва близостта им и необходимостта от строеж на инфраструктура за ваденото на газа от българските води и по нея да влиза и румънски газ.