Препубликуваме текста на Теодора Димова от портал "Култура":

Това се случило през есента на 1964.

Иван се прибирал привечер от училище заедно със съучениците си – тийнейджъри на петнайсет, шестнайсет години. Вървели към трамвайната спирка на тумба, закачали се, смели се, разказвали си весели истории. Приятелят на Иван – Любо бил лудо и нещастно влюбен в едно от момичетата. Минавали през кварталната градинка с лехи от рози. Любо се приближил до Иван и му прошепнал:
...