Той надписва денем некролози с почерк на изкусен калиграф. Седнал край букетите от рози и запретнал десния ръкав… “Много ли покойници са тука?” - питам го, от листите смутен. А човекът става и куцука, леко приближавайки до мен. “Виждаш ли ковчези ти тъдява с тези тъй известни имена? Носи се великата им слава, знаят ги по цялата страна… Живички са уж, за пред народа. Всеки е от здраве напращял. Но видял е Бог от небосвода пъклото на земния им хал… Той на мене делото възложи, миг преди над тях да падне меч - та със некролог да разтревожи плевели, посочени за сеч…” “Е, тогава имат ли тревога?” - питам го отново ...