От година международната общност се надява,че военна намеса от чужбина няма да се наложи в Сирия. Защото опитът от Ирак и ситуацията в Либия като последствие не дават основание за одобрение на подобни действия. Спори се и дали международната общност се е провалила в усилията си да реши сирийския кървав конфликт чрез преговори и дипломатически ходове. Опасността от допълнително разрастване на ролята и влиянието на ислямистките движения и идването им на власт след т.нар. Арабска пролет държат в напрежение основните играчи в геополитически план, защото те са най-малкото непредсказуеми. Още повече че дълги години сякаш бяха сатанизирани и дори обявени като терористични организации, т.е. извън закона в повечето страни. Това настрои и западното обществено мнение срещу тях. Не без основание. Изведнъж Франция се намеси с войски в конфликт в бившата си колония Мали, която от 1960 г. има своята независимост. Страната на Оланд не беше обявила официално, че се отказва от своята политика за...