Наблюдавам опитите от София да се направи поносим град още от преустройството на „Витошка“ от бай Тодор.

София ми прилича на неприлично тлъст дебелак, който има мъъъничко личице (центъра) и огрооомен задник (панелките) и който два пъти на ден преживява инфаркт – веднъж сутрин и веднъж вечер.

Байпасът на метрото може да го спаси, но никога няма да го направи пълноценен град.

„София диша“ е една от тия инициативи към които се отнасям някак двусмислено.

От една страна, това е отлична новина – един фестивал, който създава малко по-градски вид на опърпаната централна част на града, за което моите адмирации на зам. кмета Ангеличин, Община „Средец“ и активистите, които реализираха проекта. Дано се повтори. Обичам да се чувствам гражданин и европеец.

От друга страна, не това е добрата новина, която исках да чуя. Искам да чуя новина, на която ще повярвам, че София би могла да диша – да речем да видим истински велоалеи и охраняеми паркинги за колелета, а не само имитация на дейност от разни инспекторати и пълнене на гушите на „Паркинги и гаражи“ (ще има още по темата).

Ако продължим аналогията с дебелака, започват да ми омръзват инициативи, насочени към гримиране на личицето, а искам да видя нещо, облагородяващо задника.

Иска ми се да видя и усилия да се облагородява София извън няколко централни улици и градинки, любими на пиар мениджъри, дизайнери и политици.

Иначе аз много се забавлявах, видях страшно много познати, одобрих много минувачки и си припомних, че такива неща тъкмо бяха почнали да се появяват в началото на 90-те, когато ги забраниха (защото по-лесно беше да ги забранят, отколкото да решат неудобствата, които вървяха с тях)

Sulla , Марфуций и Гласове написаха по нещо, с част от тезите им съм съгласен.

Снимки: