Способни ли сме сами да признаем, че бягаме от проблемите? В това на практика няма нищо лошо. Напротив, бягството от проблемите е необходимо, за да запазим целостта си и да избегнем стреса. Особено ако заменим думичката „бягство” със „спасение”. С това преформулиране по-точният и не толкова стряскащ въпрос е всъщност „Съумяваме ли да се спасим от проблемите дотолкова, че да не позволим те да нарушат психическото и физическото ни здравословно състояние”? Хората са различни според това кое ги кара да се чувстват по-сигурни и по-спокойни. Някои се нуждаят от осмисляне и рационализация. Други търсят емоционална подкрепа. Трети предпочитат да се ангажират с действия, за да избегнат мислите. Моделът е индивидуален, няма правилен или неправилен и всеки от нас знае най-добре какво му носи облекчение в проблемна или стресова ситуация. Ако търсим някаква рецепта, тя би могла да се основе на няколко опорни стълба. На първо място да не отричаме проблема, т.е. да не позволим реално...