Нещо като лично обяснение или лично оправдание на проф. д-р Николай Слатински    Мнозина мои приятели и познати ме подканят да си кажа мнението за случилото се с Ахмед Доган в събота.Трудно ми е да го направя, защото вътрешното мое убеждение, гласът на интуицията ми се разминава с общото мнение за постановка, сценарий, драматургия, авто-атентат.Какво да правя, може и да греша, но така чувствам нещата.Останалото би ми се сторило хипер-абсурдно и брутално нагло. Такова, че да му е дошло времето окончателно да закриваме държавата.Иначе Да! - категорично съм съгласен, че последвалата сцена на физическа разправа бе грозна, груба, гнусна и гадна.Толкова от мен за случилото се...Друг е въпросът post factum кой печели и кой губи