Част от мой коментар беше цитирана вчера в сайта на The Economist. Използвам повода, за да публикувам пълния текст на коментара.
В интерес на истината, за мен дебатът около евросубсидията за "Пайнер" за първи път отваря една тема, която досега практически не съществуваше в България – за структурата на харчене на средствата. Понеже усвояването на еврофондовете тръгна с фалстарт през 2007 и замразени еврофондове през 2008, след 2009 година основната цел беше да се навакса изоставането и основният измерител беше процент на усвоените евросредства. Т.е. основният въпрос беше колко сме похарчили, а не за какво сме ги похарчили. Тъй като целта е бързо усвояване, в програми по които няма много конкуренция почти всеки, който кандидатства получава финансиране (голямата бумащина отблъсква част от потенциалните кандидати по еврофондовете).
От икономическа гледна точка, обаче, важният въпрос е за структурата – дали средствата се насочват към увеличаване на потенциала и конкурентността на икономиката (т.е. дългосрочен ефект) или просто се похарчват с еднократен и временен ефект. Според изследванията за ефекта от еврофондовете, само добре инвестирани средства увеличаващи потенциала на икономиката имат положително влияние върху икономическия растеж. Затова инвестициите в образование или строителството на магистрали е полезно, а още по-полезно е да се строи инфраструктура, която свързва България с основните експортни пазари (ЕС, Турция, Азия).
Конкретният проект, обаче, както и много други подобни проекти в сферата на шоу-бизнеса, не е нещо, което ще увеличи дългосрочният потенциал на българската икономика. Нещо повече, финансирането помага на една отделна фирма да инвестира за сметка на ЕС, но поставя в по-неблагоприятна позиция останалите фирми в съответния сектор, които не са получили европейско финансиране. Затова според мен, по-добрият вариант е европейските средства да се инвестират в подобряване на условията за бизнес и инвестиционния климат за всички фирми и за цели отрасли, а не да се инвестират в една или друга отделна частна компания. Натам върви и дебатът в други европейски страни, някои от които вече са премахнали евросубсидирането за отделни фирми и са насочили ресурси към хоризонтални мерки, подобряващи общите условия за бизнес и достъпа до финансиране.
Георги Ангелов
17 януари 2013