Какъв ли щеше да е Маркес, ако не беше станал писател? Може би пианист в Цюрих, както гадае той самият малко след публикуването на "Сто години самота" - романа, донесъл му световна слава, но и много самота. Една нова книга представя непубликувани досега писма на Габриел Гарсия Маркес. Емоциите около “Сто години самота“ заемат централно място в тях. “(...) Най-трудно е да напишеш първите редове. Преди да започнеш, трябва да познаваш историята така, сякаш вече си я чел. Няма нищо странно в това, че за първите страници ми трябваше цяла година, а за всички останали - три месеца. Защото началната експлозия задава тона докрай (...)“* През един януарски ден на далечната 1965-а, докато кара опела си по пътя от Мексико град към Акапулко, Габриел Гарсия Маркес изведнъж предусеща онова, за което копнее от 17-годишен. В този миг “Сто години самота“ му се явява в пълния си и завършен вид, както разказва по-късно малкият му брат Елихио. Още същия ден той оставя цялото домакинство на...