Аз не съм политик, а поет. Мога тъжни сълзи да пролея. Да изплача човешкия гнет и душите със стих да милея. Мразя всяко удобно кресло, на което простакът царува. Наскърбява душата ми зло, но в утеха перото си струва. На подлец не поднасям цветя, нито кърша гърба си бичуван. Дълг и искреност трудно пестя, ако ще и превратно тълкуван. За пари не написвам и ред. С бесове на белот не играя. Даже пътят мизерен и клет да измъчва духа ми до края. Ще се случвам – ни в клин, ни в ръкав. Рафаело, платно с драскотина… Да беснеят критици от гняв, че развалям едната картина. Няма сделка. Отказвам рушвет. Бог не ...