„Декамерон“ по едноименното заглавие на Джовани Бокачо е драматургичното заглавие на Музикално-драматичен театър „К. Кисимов“ – Велико Търново. Режисьор на постановката е Димитър Шарков, сценографията е на Лидия Къркеланова, а помощник режисьор е Стефка Петрова.
Читалище „Просвета 1888″, гр. Поморие Ви кани на на 30 януари /сряда/ от 19.00 часа на спектакъла.
В ролите участват: Цанка Цанева, Стефка Златкова, Лиляна Борисова, Силвия Шекилова, Стефка Петрова, Милен Иванов, Кирил Михов, Иван Митев и Стефан Методиев.
Безсмъртната книга “Декамерон”на Джовани Бокачо предизвика истинска революция с дръзкото си съдържание и необичайна трактовка на темите. Бокачо безпощадно подлага на удари всичко свято от живота на тая епоха. Нравите на неговите герои той рисува с карикатурна веселост и присмехулен смях, заразява всичко със своя ренесансов дух. Авторът ни въвежда в едно пъстро общество, което се “тресе” от конфликти и необикновени ситуации, от “дяволии”, от пороци и страсти. Светът на Бокачо е един безконечен и пъстър карнавал от образи, лица, наречия, ситуации, заглушени от улична врява. Весела и забавна оргия на живописните човешки нрави. В това се състои новаторското величие на безсмъртното му произведение. Векове са изминали от появата на “Декамерон”, но той още не е изгубил своята жизненост и актуалност.
ДЖОВАНИ БОКАЧО се ражда през 1313 година в Черталдо и израства във Флоренция. За ранните му години не се знае твърде много. Не е известно дори коя е неговата майка. През 1330 година се установява в Неапол, средище на богат просветен живот по това време. В двора на краля, където културата е издигната в култ, Бокачо се поодвизава като млад поет.
В Неапол Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконната дъщеря на самия крал – Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот.
Към 1340 година Джовани Бокачо се завръща във Флоренция и навлиза в политиката на родния си град – става дипломат на Френската република.
В края на живота си Бокачо се заема с научна дейност, превежда и коментира Дантиевата “Божествена комедия”.
