Онзи ден влязох в т.нар. българска църква “Свети Викентий и Анастасий” в центъра на Рим и не можах да повярвам на очите и на ушите си. Католическият свещеник водеше служба в абсолютно празно помещение. В рамките на 2-3 минути, колкото постоях, бях единственият зрител на ректора на храма, който на всичкото отгоре говореше и на микрофон.