Обявих 2013-та за годината, в която ще чета много детски книги! И само дни по-късно съдбата ме срещна с Петя Кокудева, автор на “Лулу - детски стихове за възрастни”, която ме срази с твърдението си, че няма книги за деца.
Ама как? Не е ли детска всяка книга, в която главните герои са деца или още по-добре - чудновати и измислени същества. Не е. Не е ли за възрастни всяка книга, в която главните герои са възрастни и напълно реални и съществуващи събития. Понякога не е. Защото такива книги се четат и от по-малки, и от по-големите.
А за финал, една познати ми сподели, че вместо приказки за лека нощ, майка й е чела стихове на Дамян Дамянов и това съвсем съсипа моето разбиране за детско-юношеско-възрастно делене на литературата.
Посветих цялата “Коледна ваканция” на романи с неопределен статут, а на 31 декември тържествено си обещах, че повече няма да деля книгите на детски или възрастни и през тази година ще чета само един тип литература - хубава.
Вижте повече по темата в коментара на Петя Кокудева, излъчен в предаването “Аз чета с Настя”: