От архива
Хроника на един предизвестен референдум
Когато един известен български режисьор е поканен да каже нещо умно от екрана, но всяко второ негово изречение започва с фразата: "Как да кажа?", това означава, че или няма какво да каже, или не може да го изрази. Факт, който обрича културната му мисия.
Когато на един ученик му зададат въпрос, а той говори пълни глупости, това е знак, че или ученикът няма интерес по темата, или учителят не му е задал правилния въпрос - и към двете има отношение преподавателят. Когато един политик се опита да ни убеди в правотата на обществената си кауза, но никой не му вярва, това говори за недостатъчна убедителност на посланията му и е повод за мигновен скептицизъм.
Когато един референдум се провали, а вместо да отидат да гласуват, гражданите предпочетат да търкат дивана, това означава, че или неглижират ситуацията, или не са им задали правилно въпроса, или ги карат да решават нещо, без отношение към дневния им ред.
Политиците и гражданите у нас за пореден път се разминаха в целите си -...
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗