Браво, Орешарски! Ти победи. Не трепна. Не се разколеба. Срещу 50 лева коледна добавка на пенсионерите купи бъдещето на внуците им. Пенсионерите още не знаят това, но ти го знаеш. Дори като бонус им направи една разходка в София. Показа на всички колко много полиция имаме - ей така, за всеки случай. Лесно е да протестираш, когато е лято и когато шествието на протестиращите прилича на разходка, на карнавал в центъра на града. Твоите съветници сигурно са ти казали - издръж до зимата, до снега. Протестът сам ще заглъхне. Така и стана. Твоите съветници са умни хора. Студентите, последната надежда на протеста, сигурно те смутиха малко в началото. Но твоите съветници те увериха, че те са неопитни и бързо ще им намерят цаката. Така и стана. Твоите съветници и в това се оказаха прави. Те бързо им намериха цаката. Твоите съветници са умни хора. Сигурно ще получат много пъти по 50 лева за Коледа. Но това е справедливо. Те си свършиха работата. Ти, Орешарски, постигна немислимото. Ти обезсмисли и нашите текстове тук. Поне за мен тези текстове, които пиша тук всяка сряда вече 70 седмици, са последното ми убежище. Тези текстове тук, моите и на моите колеги, къде по-слаби, къде по-силни, бяха една кардиограма на ставащото в България. Една кардиограма, хвърлена в коша. Една кардиограма, която никой не взе под внимание. Калин Янакиев дори се сдоби с медал - на първа страница на вестник „Политика" бе изобразен като едно от лицата на омразата