(една моя предизвикана публикация във Facebook) Една читателка ме обвини, че в стихотворението “Страната, в която…” прокламирам безизходност за читателите, а би трябвало да им дам и някаква надежда. Съжалявам, но за този политически модел, който днес е в България, нямам никаква надежда. Ако някой има – нека я предложи и аргументира и дори сам да увлече след себе си последователи и застъпници. Последната управляваща партия спечели изборите с щедри обещания, които напълно избледняха, а положението на българите още повече се влоши. Аз обаче не съм политик, а поет! Виждам ...