О, Господи! Каквото и да правя, аз славя Тебе. Така си казах и тръгнах към мола. Сега ще ви кажа една хитрина. Едно хитро и славно мое наблюдение. Че човек, когато си говори с Бог, никога не остава сам. Вие си мислите, че говоря празни, високопарни и патетични глупости – подобно на някой бродещ по улиците проповедник от секта с папка под мишница и бяла риза, ненакапана с кетчуп. Но не. Аз говоря съвсем чистосърдечно и точно както си го мисля. Цял живот си бърборя с Господ. Господи това, Господи онова. Някой ще започне да крещи и да ме обвинява, че напразно споменавам името Господне. А аз ще се протегна, ще защипя носа му с палец и показалец - свити в здрави клещи - и ще го придърпам към себе си. Ще го целуна по мазното чело и ще кажа: Хей, сладък човеко! Не се гневи, защото гневът е грях, а от него може да развиеш и метаболитен синдром – кръвното, холестеролът и захарта да се повишат и да настане плач и скърцане със зъби… Нали така, гневливо пиле? Така ще кажа на тоя,...