преди 19 години някъде по това време за пръв път разбрах, че мога да се оправям съвсем сама, далече от всичко близко, от всякаква сигурност, от любов, от катастрофи, физически и семейни, от мирисът на детство, от прахта по улиците, от насилието във въздуха, от романтиката на незнанието, от смъртта, и от живота такъв, какъвто го познавах. вече беше друг, и дъщеря ми и аз щяхме да сме добре. по един или друг начин, в една или друга степен, зле, никога. в съкрушителна на моменти самота. какъв път всеки изминава. благодаря на бог, силата, вселената.