/КРОСС/ Настъпи Рождество. Във всички православни храмове в неспокойния Донбас горят свещи, по улиците на градовете и малките селища, пред големите църкви и малките параклиси звучат тържествените песнопения на църковните хорове. Отделни фрази от ехото на празничното богослужение сякаш замръзват в ледения въздух и утихват, спускайки се в чисто белия сняг. В храма в чест на иконата на Божията майка „Умиление“ в центъра на Луганск на Рождество бе многолюдно. Мирисът на елха и тамян лъхва приятно при влизането в храма от мразовитата улица. Върви празнична служба… И макар в републиката да бе отменен комендантският час, много хора решиха все пак да присъстват на богослужението през деня. В храма няма свободно място, хората стоят буквално рамо до рамо, сякаш всеки момент ще се втурнат в дружен строй към нещото, което толкова дълго са очаквали… В очите на мнозина има сълзи, и очакване на чудо… сякаш именно това мероприятие ще им даде отговора на всички въпроси, светлината на свещите ще им покаже пътя, а куполът на църквата ще ги защити от снарядите. Един до друг в храма стоят и беловласи старици, молещи се за синовете и внуците си, които са на фронта, и малки деца, гледащи омагьосано всичко наоколо, и опълченци във военни униформи и дори бездомник, който както преди войната, така и сега, стои на служба на централното кръстовище. И макар никой да не знае името му, той добре познава местните жители