Българите са логически трудни за разбиране жени. Когато преди повече от 20 години без особени колективни усилия се сдобиха с правото да говорят малко по-шумно, те започнаха да пеят от сутрин до вечер една и съща песен. Че няма такава държава като тяхната, да се питат – в каква държава живеем, както и да претендират за кофти уникалност – ако нещо е много скапано, значи може да се случи само в България. Така я караме от близо четвърт век, през който понякога имахме сериозни основания за национален мазохизъм, друг път - не толкова, а в края му вече я караме по инерция. „В каква държава живеем” е нашата собствена философска школа, с която по универсален начин можем да обясним и необяснимото на пръв поглед, независимо от коя област на живота произтича. Резултатът от общото ни поведение е, че имиджът на държавата беше сринат не пред друг, а пред самите нас. За което заслугата преди всичко е на самите нас. Вместо обаче да си избършем ръцете, тъй като сме приключили с тази работа и...