Умира сиромахът. Безпризорен. Останал без утеха и без чест. И няма Божий пратеник отгоре да му извика: “Лазаре, излез!” На гробищата – мафия с лопати. Ковчегът – евтин. Не като за Крез. Кръстосват мародери, психопати. Не казва никой: “Лазаре, излез!” По-скоро е щастлив, че се избави… Светът не е готов за Блага Вест. Изстинал спи под буците корави, дори без възглас: “Лазаре, излез!” Отвъд преминал – що ли да излиза? Не свърши ли окаян и злочест? Да беше ближен – би получил риза, и къшей хляб… И “Лазаре, излез!” Народът – цветен. Китно лазарува. Готов да оцелява – със…, и без… И някак невъзможно му се струва Христос да викне: “Лазаре, излез!” Ракийка, чалга… Камъните ...