Наближава 19.02 - обесването на Васил Левски. Това ме накара да се замисля дали ние сме палили свещ за някой герой, без празник, без причина. Просто така...И затова си позволих да публикувам този разказ, естествено с разрешението на авторката Румяна Андреева. Тя е невероятна жена и много приятен събеседник. Така сладко говори, че не усещаш как минава времето с нея.
 
По професия е учителка/вече пенсионерка/, но продължава да дава всичко от себе си за другите.
Приятно четене.......