Всеки ден сутрешните блокове по телевизиите и всяка вечер разни дискусионни студия и новинарски емисии ни облъчват с безумни новини за случващото се в нашата страна, и се питам с нарастващо изумление: „Какво става?" Защо напоследък всичко в България става не така, както бихме искали? Нито хората, протестиращи по улиците, са доволни от управниците си. Нито бизнесът е доволен от икономическите правила и перспективи. Нито управниците са доволни от народа си! Никой не е доволен! Всички статистики ни показват като най-големите песимисти в света. Ами сигурно защото в Германия, ако са недоволни от едно, са доволни от друго. Сигурно така е и в повечето европейски страни (хайде засега да се ограничим с Европа). А у нас нещата се получават наопаки. Политиците ни са по-дебелокожи и не чувстват бодлите на народното недоволство. Ама и то, дори да го наричаме „народно", не е всенародно, защото и народът ни е дебелокож и не реагира масово, гръмко и непримиримо на несвършващата поредица от техни безобразия. Тя затова няма и да свърши.Но аз се опитвам да разнищя защо се случи така у нас, а не е същото в другите страни.Минах в мислите си през познатите версии за това, че преходът беше организиран плавно и безболезнено от самата Комунистическа партия, което ù позволи да смени червената рубашка, като се преоблече в по-приемливи дрешки, и да си създаде две удобни сателитни партии от свои бивши агенти и послушковци (ДПС и СДС)