Чета… И ето – попадам на заглавие: Родители и учители се страхуват да бъдат авторитети за децата си! Въобще и не се опитвам да прочета целия материал. Това изречение ми е достатъчно, за да размишлявам поне една година. Не че не уважавам труда на пишещите си събратя. Просто в лавината от чужди мисли човек може да си изгуби дъха, духа, живота и смисъла. Затова трябва да поема дълбоко дъх, дух, да се самосъхранява и да оцелява – вътре в себе си. Като планинар в лавина – точно така. Всеки във времето на хиперкомуникациите може да каже и казва по нещо, което влита в Света. И става достояние на всички. И тия трилиони мисли могат да задушат всяко живо същество. Така че – аз съм извънредно внимателен. Прочитам един два реда и мисля: месец – два. Защото четенето е Размиване в Чуждото, а мисленето – Изграждане на Своето. И така. Родители и учители се страхуват да бъдат авторитети за децата си! Истина ли е това? О, Боже! Поглеждам себе си и се вцепенявам от мъка и безсилие –...