Българийо, аз чаках, недочакал, да може чудо да те промени. Титан да би горкото ни изплакал със всичките му грешки и вини. Да би видял те някак си отгоре, сърцето му ще тръпне от печал - затлачена със хиляди обори, зловонни от фекалии и кал. Царува власт. А после си отива, натрупала престъпната си смрад. Пристига друга. Гнусното прикрива със лозунги на празничен парад. А след това – мърсейки управлява. И цвъканото става планини. От гадости духът се задушава, че копнеш ли – навсякъде вони. Фекалии от алчност и поквара. Зловоние от подкупи без срам. Едни и същи врътки на кантара и черни грехове на килограм. Безвремие в кошмара бездуховен. Кючеци, ...