Мина вторият рок фест в Миндя. Стана онова, на което се надявах: събраха се над хиляда свободни хора от цялата страна и превърнаха това заспало, мързеливо и предимно пияно – т.е. типично българско – село в европейска територия. Имаше: десетки мотори от най-големите; десетки палатки от най-шарените; стотици рокаджии, седнали по уличното платно, тротоарите, бордюрите и оградите; маси и столове подредени по главната и по площада.
Имаше и онзи непристорен възторг – „Това не е възможно да се случва в БГ-то!” – който спохожда само най-истинските събития.