"Картините му, случили се в конкретен повод и на определено място, се превръщат в ритмични цветови абстракции, в поезия от багри, вибрации от звуци... Природата, великият художник, е вдъхновителят, а ние се наслаждаваме на гледките, с които ни дарява. Делийски си играе със светлината и емоционалното общуване с натурата... Цветът му вае и пространството, но и плътта. Чрез него композира ритъма и ни увлича в полетата на своите творби... Чувството разтапя мислите и ги разлива звучно в приятен...

Продължава