Всеки път розата беше различна, но винаги откъсната от един човек - нейният любим градинар.

Гледайки света отвън, над живия плет от рози, принцесата се чувстваше уморена. Светът пулсираше в друг ритъм. Скоростта на живота се бе ускорила, нещата се случваха от днес за днес - дори нямаше време да помислиш над тях. Събитията я заливаха като цунами и я оставяха накрая на деня като изстискан мокър парцал.

Принцът, яхнал своята модерна каляска със стотиците коне под капака...

Продължава