Когато се откъснеш, или по-точно, когато бавно, но неотклонно се откъсваш от света, сетивата ти за него все повече се изострят. Естествено, след пълното и продължително откъсване те закърняват и както дълго стоелият в тъмна пещера ослепява, така и дълго живелият в дълбоко усамотение започва все по-малко да забелязва света и населяващите го хора, които така или иначе не го докосват, не разговарят с него и не предизвикват у него вълнения. За дълго живелия в пълна изолация човек, у когото дори вътрешните образи са загубили цвета и значението си, външните изглеждат като причудливи и безсмислени цветни петна - нещо като цветен тест на Роршах, който той разглежда от скука, докато седи сред вещите, въздуха и празнотата, които го обграждат. Сърцето му е като камениста и негостоприемна пустиня, сред която сух вятър носи сухи отскубнати тръни. Но преди да се случи това, преди самотата и изолацията да доведат до сухота на сърцето и притъпяване на сетивата, човекът, който не общува със...