Мразя. Мразя пресата, новините, телевизията, "По света и у нас". А също и предаването "Светът в действие". Може би някои го помнят. Може би някои също като мен са имали детска страхова невроза, чиито основен виновник и причинител беше този диаболичен свят в действие, изпъстрен със зловещи документални кадри, в макабрен черно-бял оттенък. Тогава цветни оттенъци все още нямаше. Не че това щеше да промени нещо, но споменът, оцветен в черно-бяло – сега, в нашата прекалено пъстра действителност, изглежда още по-злокобно, сякаш излязъл от някакво безкрайно далечно и изпълнено с вампири минало. Заставката на това предаване беше избухваща атомна бомба и растяща пред невинните детски погледи на всички, които не са си легнали след "Лека нощ, деца", атомна гъба. Години наред се стрясках от тази картинка, както и от следващите след нея кадри на бягащи, осакатени и горящи в пламъци жертви – в дадения случай – на империализма. Тогава, в зората на нашия живот, ние научихме разликата на...