Обичам неделите – носят едно такова декадентско усещане за сладък възвишен мързел. Особено обичам неделите, в които със събуждането сутрин виждам капки по стъклата. Вали или е валяло. Сняг, дъжд, според сезона. Така имам перфектното извинение да си остана вкъщи и да пия спокойно кафе по час и половина, загледана в прозорците. Чашата с кафе е придружена от книга, а наоколо е тихо, сякаш съм сама вкъщи, заровена под юргана на метеорологичните условия.
Друг път пък дори времето не може да ме задържи вкъщи – тогава е време за дълга разходка, кафе за почивка на отмалялите ми крака някъде в центъра и връщане, отново в дъжда. Най-приятно е, когато забравям чадъра – не го правя нарочно, но може би подсъзнателно знам, че ми е дошло време да се намокря. Събиращите се в косата ти капки са ключово доказателство за това, че наистина те има.
The post Неделя appeared first on Васи ли?!.