/Поглед.инфо/ Не се страхувайте – каза тя. Ранс[1] излезе от коритото си още от Верньой, пътят е една педя под водата… Вижте: вълната вече стигна максимума си. След пет минути от нея няма да има и помен. Тя се взираше в очите му с някакво спокойно любопитство. – На всяко друго място биха могли да ни изненадат, Жак. Но не и тук. Обмислила съм всичко. Неуловима, леко лукава усмивка се прокрадна за миг по лицето й.