Помня, а сигурно и вие помните как преди време ТОЙ беше казал обидено, че ако смятат да МУ протестират, ТОЙ ще вземе да СИ подаде оставката. Без да СИ дава сметка, че „плаши кучето със салам”, тогава г-н Борисов за пореден път обеща нещо, което нямаше никакво намерение да изпълни, както личи и от поведението му при десетките протести които МУ устроиха след това по най-различни болезнени теми и скандални поводи.

Днес отново МУ протестират, този път срещу мошеническия заговор за ограбване на хората чрез  сметките за битови услуги. Дали г-н Борисов ще СИ подаде оставката? Едва ли. И ще се обоснове необоримо: „Те не протестират срещу МЕН! Протестират срещу ЕРП-тата, които ги цакат с дебели сметки за ток – вероятно ще се изрази ТОЙ точно с тези думи. – АЗ ви обещавам, че ще долетя и ще ги накажа! Не съм решил само дали на хеликоптер да долетя или на аероплан…”Ето това е голямата МУ мечта – да се протестира срещу ЕРП-тата, топлофикациите и водите, но не и срещу държавата, защото държавата – това е ТОЙ. А истината е, че трябва да се протестира именно срещу държавата.

Гледам телевизия и виждам как кулминацията на драматургията е именно пред офиса на ЧЕЗ. Не пред парламента, не пред министерски съвет и даже не пред министерство на икономиката, а именно пред офиса на ЧЕЗ. Именно там дежурните активисти се развихриха, именно там силите на реда започнаха да бутат с щитовете си протестиращите и да карат нас, зрителите пред телевизорите, да настръхнем и да се надигнем от местата си, убедени, че пред очите ни се твори история.

Всъщност „народният гений” (който никакъв гений не е, ама това е тема на друг разговор) го е казал: „Не е луд който яде баницата, а който му я дава”. Аз бих добавил, че и тоя, който му я дава, и той хич не е луд, защото изяжда поне половината от нея, ако не и повече.

Частните монополисти не са цвете за мирисане (както би се изразил „народният гений”), но не бива да бъдат съдени твърде сурово, защото те са частни корпорации и дори по закон техните управители са длъжни да извличат за дружествата и акционерите си колкото могат по-голяма печалба и да го правят с „грижата на добри стопани”.

Банална истина е, че в една проста, макар и крайно мистериозна и неясна сметка за електрически ток, фигурират суми за пренос, за „зелена” енергия, за „кафява” енергия и т.н., които си отиват директно в държавата или, по-точно казано, в т.нар. „енергийна мафия”, с извинение. Не отиват в ЕРП-тата.

Като отворихме дума за тази „енергийна мафия”, какво стана с намалението на цената на природния газ, с което така се гордееше правителството? Как се отрази то на крайните потребители? Никак. Но някой прибра онези 11%, нали? И защо сметките за ток и парно дойдоха изведнъж доста по-големи, точно когато Симеон Дянков изхарчи последните пари от резерва, за да покрие задълженията си за преки плащания към земеделските производители?

Тежко и горко на следващото правителство! Ако някой има слабо сърце, да не се кандидатира за властта, защото ще падне от инфаркт като види какво е наследил! И за това нямат никаква вина нито ЕРП-тата, нито топлофикациите. Те си лапат и си плащат, за да ги оставят да си лапат. Това е. Така е устроен нашият мъничък български свят още от онези ...