Ще стане дума за ДКЕВР, но спокойно може да се говори за регулаторните органи по принцип, дори за парламента. За хората с мандат.
Според Закона за енергетиката ДКЕВР е независим специализиран държавен орган (чл.10-2). И като израз на независимостта на регулатора членовете му се освобождават предсрочно само:
- по тяхно писмено искане;
- при установяване на несъвместимост с изискванията по този закон за заемане на длъжността (дееспособни, неосъждани, със степен магистър и специфичен стаж);
- при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;
- когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда;
- при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси (чл.12-3).
Практиката обаче е по-различна:
- Предишният председател на ДКВЕР си отиде по т.1 – но оставката му е поискана – и министър-председателят се изказа, че отдавна е трябвало да го омете.
- Току-що освободената председателка също си отиде по т.1 – но тя дори имаше пробен срок! И никой не я остави да поддържа впечатление за свободна воля (няма да бъде освободена, ще бъде освободена). Отделен въпрос е дали изобщо е имала експертиза да бъде назначена на тази позиция.
Ако правото предвижда друго, толкова по-зле за правото. Както казва Ивайло Дичев – постмодерн, всякак може, всичко може.