Апостоле! Къде е твоят гроб? Къде народът твоя пример тачи? И може ли едно сърце на роб най-живите ти думи да изплаче? Кой лобното ти място утаи и скри от нас едната ти Голгота? От смърт ли днес подлецът се бои или от твоя Смисъл за Живота? Венец ли искаш, сплетен от цветя, или юнци, готови за олтара? В най-смутно време – ти велик блестя, но колко днес блестели биха с вяра? Предателството твоя дух не спря! Една присъда твоя зов не скърши! Страхливият – в страха си жив умря! А мършата те размени за мърши! И там е днес, Василе, твоят гроб - в бездушния, готов ...