Сън сънувах, ой нерадост, опустяла младост, сън сънувах, сън прокоба – сънувах си гроба…” П.К. Яворов И седнал ми тоя бай Лазо, под оная асма, дет’ слънцето бие с лъчи, ал’ капка светило не мой са промуши, па зачоплил шепа ...