Вероятно има само една тема, която може да постигне пълен консенсус в иначе доста шарения български парламент. И това е оставката на Иван Искров. На думи няма нито едно публично лице, което да е излязло с различно мнение по въпроса. И това е разбираемо. Надзорният провал на БНБ по "Казуса КТБ" може да има много обяснения, подлежащи на изследване и разследване - започващи от политически натиск и стигащи до корупция. Но със сигурност освен преките надзорни отговорности стои въпросът и за моралната отговорност, която трябва да бъде понесена. На практика обаче това не се случи и изборът на нов гуверньор предстои.

По тази тема в рамките на една година позицията на Искров еволюира на няколко пъти. Още през лятото, в последните дни на управлението на кабинета "Орешарски", той предложи оставката си за пръв път, но под условие - да му бъде избран заместник преди разпускането на парламента. Проблемът с това, освен ултимативния тон, беше, че подобен избор щеше да страда от непреодолим първоначален грях. Гласуване на сляпо, без кандидатури, без визия какво трябва да се промени, само на базата на набързо скалъпени задкулисни договорки. Политиците отхвърлиха офертата и темата за нужните промени в БНБ се превърна в добре захаросана предизборна дъвка.

След изборите обаче политическият натиск се изгуби в коалиционните страсти. При всеки удобен повод политици от всички партии споменаваха, че продължават да искат оставка, но някак мимоходом, без особено усещане а спешност. А условията на Искров продължиха - да има стабилно правителство, да се изплатят депозитите в КТБ… А след като това се случи, отново да има подкрепа за негов наследник.

 

Източник: http://www.capital.bg