НАТО е организация, която още от създаването си имаше множество предизвикателства пред себе си. От края на Студената война до момента организацията се разширяваше към Централна и Източна Европа, военни кризи в Босна, Хърватия, Косово. Следващият фокус на структурата беше Афганистан, конфликт, от който много малко от страните членки бяха заинтересувани.
С приближаващата развръзка на кризата в Афганистан (пълен провал и връщане на талибаните на власт или тяхното физическо елиминиране) НАТО се оказва без каквито и да е цели или конфликти, в които да участва.
Подобно развитие на събитията е малко неочаквано за организация свикнала да играе ключова роля в най-важните военни и идеологически конфликти от десетилетия насам. Притеснението на главнокомандващите на НАТО от подобен развой на събития е достатъчно, за да предизвика търсене на нови насоки за тази военна структура.
Трите основни опции пред НАТО са:
Съюз с Русия
Путин е може би един от най-слабо разбраните политици в света от чужди анализатори, поради факта, че той е точно такъв, какъвто изглежда – човек посветил целият си живот в защита на интересите на Русия, независимо от цената. Преди няколко години интересите на Русия бяха обвързани с манипулирането на ЕС. След финансовата криза страната вече не може да си позволи да играе игрички с основния си енергиен клиент – чистите отношения между ЕС и Русия са от ключово значение за оцеляването и на двете страни. Днес, голямата заплаха идва от Китай и очевидният интерес на китайското правителство към Сибир. Това е традиционен сблъсък, който се случва през няколко стотин години и новата глава от него ще се развива пред 21-ви век. Един Съюз или дори приемане на Русия в НАТО би се равнявало на една истинска Евро-Атлантическа Организация.
Глобална полицейска сила
Тези сценарии за момента изглежда малко вероятен, поради неприятните спомени на част от страните членки от Афганистан. Въпреки това, САЩ биха били основен двигател в подобно пренасочване приоритетите на НАТО.
Световна демократична лига
Най-интересната от всички възможности беше изразена още преди години от посланика на САЩ в НАТО – структурата е ограничена от своето изискване членове на НАТО да са страни от Европа или Северна Америка. Едно приобщаване на страни като Япония, Австралия, Бразилия, Южна Африка и други подобни в една своеобразна Лига на Демокрациите би било едно естествено продължение на идеите залегнали в Евро-Атлантическия Пакт.
Каквото и да се случи пред следващите няколко години едно е сигурно – външни събития ще са основните определящи фактори за развитието на НАТО към една по-широка структура или неговото разпадане.
