Едно от основните занимания на западните военни академици през последните години е разиграване на различни сценарии за това как би протекла войната с Иран. За момента най-логичният сценарии е обвързан с ключовият Хормузки проток.
При едно нападение над иранските атомни реактори ответната реакция би била активизиране на „спящите клетки” подготвени и обучени терористи в множество локации в САЩ, Западна Европа и Близкият Изток.
Второто действие ще е затваряне на Хормузкия проток, с което ще се блокира сериозна част от износа на петролни продукти от Арабският Полуостров и спиране на основната логистична подкрепа за американските бази в районна, която минава през този търговски канал.
Отварянето на протока ще е от ключово значение за организирането на каквато и да е инвазия вътре в Иран, което означава цялостно унищожаване на военно-въздушните и морски ирански сили разположени в района, заедно с локализирането и унищожението на ракетните установки и наличната артилерия.
Междувременно Израел задължително ще трябва да е установил контрол над южен Ливан, за да пресече акциите на Хизбула.
По времето, когато вече може да се организира военно настъпление срещу голямата на брой, укрепена за защита иранска войска през скалисто-пресечения терен, който представлява Иран, шокът от рязкото покачване на петролните цени ще е докарал световната икономика до нова рецесия тип „двойното цопване”.
Изводът от тези сценарии е ясен – всякакво нападение над Иран предвещава лоши новини за Европейският Съюз и в частност България.
