Директно след края на Студената война светът се събуди, без да е заплашен постоянно от ядрен апокалипсис, но и оставен без основополагаща цел.

Западна Европа възприе този момент като подходящ за реализиране на Европейският Съюз в икономическо обединение на думи, и федерална република на практика.

Източна Европа достигна до така бленуваната демокрация и преминаване отвъд „Желязната Завеса” и откри, че не знае какво да прави с новата си свобода и как да я насочи в някаква смислена посока.

Централна Азия пресметливо се отказа от всякакви комунистически напъни и въведе държавен капитализъм.

Африка потъна в постоянно състояние на война.

Латинска Америка и Близкият Изток не забелязаха някакви особени промени, тъй като бяха прекалено заети с вътрешните си конфликти и борби за влияние.

А Съединените Американски Щати се превърнаха в държава без цел.

Докато икономиката на страната бълваше технологични играчки и хамбургери с четири слоя бекон, Америка се оказа страна без ясно дефинирана външна политика извън общата фраза „да защитава американските граждани зад граница”. Докато телевизиите в страната се разрастваха от десет през 1990-та до над хиляда в днешно време, републиканците и демократите се превърнаха в партии без посока, позиции или интерес от нормалния американец. Основните дефиниращи позиции на двете партии се превърнаха безумните дебати за и против абортите и трябва ли децата да учат Библията, или Еволюцията в училище. Във външен план всички военни и политически интервенции през последните 20 години са били заради грешни ходове на ЦРУ от преди 30-50 години. Буквално:

- Талибаните в Афганистан и Ал Кайда са операции финансирани дълги години от ЦРУ без никаква стратегическа мисъл дали тези наемници няма да се обърнат срещу храната, която ги храни.

- Дълбокото недоверие на Иран към САЩ се „крие” в дългите години на намеса в политическия живот на страната и насилствени преврати, извършени с парите на ЦРУ.

- Садам Хюсеин и силната Иракска държава отново са подкрепяни и финансирани от САЩ.

Войната срещу тероризма, войната в Афганистан и Ирак, дори операция „Пустинна Буря” са събития, провокирани от стари грешки, те не са нови външно политически решения причинени от световни промени.

САЩ е дълбоко разделена страна по почти всички ключови въпроси имащи значение за нейното население и без каквито и да е ясни външно политически приоритети. Това я превръща в нестабилен и непредвидим съюзник. Докато ЕС имаше полза от това докато се разрастваше до 2007-ма година, едва година по-късно видяхме, че нестабилността в икономиката на САЩ рефлектира върху целия съюз.

Днес в САЩ започват реформаторски движения, най-голямото, от които е „Чаената Партия”. Въпреки всичките си негативи, в основната идея зад тези структури е ремонтиране на политическата система на страната и поставяне на някаква обща цел пред нея. България има искрен интерес от това да се случи, тъй като един стабилен политически и икономически САЩ е много по-полезен за страната, отколкото сегашната „умираща империя”