Интегрирането на ромското население в икономическият, културен и политически живот на страната е задача, в която България се проваля отдавна. По-точно от 13-ти (тринадесети) век досега. Пред модерния българин има две възможности – предприемане на драстични мерки или просто да се откаже и да приеме, че това е непостижима цел. Едно е сигурно – игнорирането на проблема единствено ще продължи да го влошава, докато не се превърне в най-голямата вътрешна заплаха за националната сигурност на страната.
Причината за провала на интеграцията на ромите е фрапиращо неразбиране на това откъде идва самият проблем. Роми е нарицателно име за множество етнически групи, които произхождат от Индия. Основната характеристика на тези групи е изключителната важност на семейството в техния живот и недоверие към външният свят. Това създава едно затворено общество, което е неспособно да се интегрира към заобикалящата го реалност и се реализира в цикъл от ранни женитби между генетически близки семейства, икономическа нестабилност, прерастваща в насилие.
Това не е уникална характеристика за ромските етнически групи. Всъщност множество етнически групи – черните гета в САЩ, мюсюлманските в Западна Европа, мексиканските престъпни квартали или ислямистките провинции в северен Китай имат приблизително същите проблеми и причини за тях. Затворени общества със специфична култура основаваща се на обединение и защита около семейството, която поради затворения си характер се проваля в успешната си интеграция в обществото. Групи, които успяват да избягат от подобен цикъл са еврейските и арменските имигрантски общества, които често произлизат от бедни и неграмотни прослойки в родината си, но в чужбина успяват да се интегрират благодарение на много близки семейни връзки, които стимулират предприемаческата дейност и създаване на успешен живот в чужбина.
Европейският Съюз е практически неспособен да се справи с подобна задача. От години в европейските политики и практики биват интегрирани множество текстове защитаващи уникалността на всяка една култура, с цел по-малка съпротива от страните членки при уеднаквяването на законовите рамки в съюза. Същата тези мерки изрично се противопоставят на единственото средство, което би имало някакъв ефект върху интегрирането на ромите – разбиването на цикъла на затворено общество и насилие.
Словакия е единствената страна, която имаше смелостта да предприеме някакви конкретни мерки с предложението, когато навършат нужната възраст, ромските деца да бъдат изпращани в пансионни училища далеч от семействата лишаващи ги от право на нормален живот. За съжаление тази логична мярка бе обявена за потресаващ фашизъм от страна на левичарските и либерални прослойки в Брюксел.
Живеем в западно общество, което възприема твърдението, че държавата и религията трябва да са разделени. Същото това общество отказва да приеме, че националната принадлежност и етническата такава, трябва да бъдат разделени. Както управляваме държавата си според конституции, а не религиозни книги, така и трябва да третираме гражданите си като част от обществото, а не отделни групи със специални права.