Давико (Давид), с презиме Маджар, учеше в Колежа един клас след мен, тоест свърши през 1939 г. Но като момче от София се е случвало през няколкото години след дипломирането ни да бъдем в една компания. Дори може да се каже, че бяхме приятели. Но ако между него и мен имаше някаква разлика, тя бе, че той беше страхотен скиор, а мен в този спорт ме нямаше никакъв. Е, карах, можех да минавам през вратичките на слалом, но Давико беше факир. Непрекъснато печелеше състезания, даже ако се не лъжа през 1945 г. влезе в състава на първата след 9 септември ски федерация, или, както се е казвала тогава, официалната държавна организация по този вид спорт. Беше с моя ръст, но явно е бил с много яки глезени, което именно никога не е можело да се каже за моите. Давико обаче се отличаваше от всички по един изключително притегателен за мъжката част от порасналото колежанско народонаселение фактор – беше братовчед на Дейзи. А тя, Дейзи, бе нещо много специално. Нещо неописуемо специално. Пред мен...