Докато гледах протестите, чиито челни редици бяха водени от маскирани двайсетгодишни деца с бръснати глави и двулитрови бутилки бира в ръцете, без някаква особена връзка си спомних за „Сърдитите млади хора” – авангардно течение в британската литература и драматургия от петдесетте години на миналия век. Този израз за пръв път е употребен след поставянето на сцена на пиесата на Джон Осбърн „Обърни се с гняв назад” през 1956-а. Така според литературните анализатори се ражда една по-скоро спонтанна тенденция в писането, отколкото сформирано около манифест или идеология художествено течение. Освен Осбърн представители на „Сърдитите млади хора“ са Алън Силитоу, познат у нас с прекрасната си новела „Самотният бегач на дълги разстояния”, Джон Брейн с романа си „Път към висшето общество”, Кингсли Еймис с „Всекидневно пиене” и други автори като Филип Ларкин, Джон Уейн, Дорис Лесинг, Малкълм Бредбъри и Айрис Мърдок. Общото между тях е, че с творбите си изразяват гневен протест против...