За съвременното състояние на труда можем да търсим причини назад във времето, дори във Версайския договор, а след това и в Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., когато от търговска вещ трудът се превръща в право на човека. Положенията в нашия Кодекс на труда, които сега четем и ползваме, почиват на редица договори и международни споразумения. Така например след края на Първата световна война се създава Международната организация на труда, в която от 6 декември 1920 г. участва и нашата страна. С това, както и с провъзгласената от ООН през 1948 г. свобода на човека, окончателно се скъсва с робството. Всичко това ни осигурява правото на труд (с неговата доброволност), правото на почивка след четиридесетчасова работна седмица - и евентуално спокойни старини. Защото, замислете се, какво бихме били без тези неща...? А какво да кажем за детската експлоатация, присъща за миналите години, но която за съжаление все още се среща по света? Но да се върнем на Международната организация...