„Мамо, мамо, Данчо ме погледна!”. Развълнуваното дете не може да си намери място от радост. В неговите очи един спортист е истински герой и пример за подражание. Йордан Йовчев слезе от голямата сцена със сълзи на очи. Всички в претъпканата зала осъзнаваха величието на момента. Данчо безспорно е велик спортист, но хората настръхнаха заради нещо много по-важно. Поклониха се пред Човека Йордан Йовчев. Скромен, харизматичен, себераздаващ се, мъжкар с голямо сърце, обичащо България. Никога не се размрънка, не си позволи да обиди някого, да се забърка в скандал, да се самозабрави... Никога не е отказвал автограф, снимка, винаги е отделял време на хората, чиято обич заслужи честно и категорично. Не продаде и не предаде трибагреника. Контузен, измъчен, борещ се сам срещу всички, Данчо не се поколеба да тръгне сам, проправяйки път. За хора като него думите не стигат. И не е нужно да се пише много. Великанът слезе от сцената, но винаги ще е в сърцата на хората. Направи невиждано у нас...